HUMANA ПО СВЕТА:
Инге Баарс (Inge Baars), експерт по устойчивост:
История за силата на повторната употреба и положителното въздействие на търговията с употребяван текстил в Малави, Африка.
Какво се случва с дрехите, след като напуснат Европа и достигнат до държави, в които има голямо търсене на употребяван текстил? Какъв е реалният ефект от тази търговия върху местните общности, икономиката и възможностите за препитание?
Това са част от въпросите, на които Инге Баарс търси отговор по време на посещението си в Малави, Африка.
В продължение на три дни тя се среща с хора, организации и институции, за да разбере от различни гледни точки как работи пазарът на употребявани текстили и какво е неговото значение за местните общности.
В Европа дебатът за износа на употребяван текстил често се води между две крайни позиции. Според едната търговията с употребявани дрехи създава възможности за местните общности, а според другата тя може да подкопава местната текстилна индустрия и да създава екологични проблеми.
Баарс разговаря със служители на DAPP в сортировъчния център, търговските обекти на едро и магазините за дрехи. Среща се с клиенти и търговци на местните пазари, с представители на пазара в Лимбе и на организацията MUFIS, която подкрепя работещите в неформалната икономика.
Посещението включва още професионално училище и център за ъпсайклинг, подкрепяни от DAPP. Кулминацията е срещата с министъра на индустрията, търговията и туризма на Малави.
Малави е сред най-бедните държави в света, а намирането на работа и стабилен доход е сериозно предизвикателство дори за хора с висше образование. В този контекст търговията, преправянето и повторното използване на употребявани текстили създават възможности за препитание.
Според наблюденията на Баарс 97% от клиентите на DAPP са жени. За някои от тях търговията с употребявани дрехи е променила живота им. Доходите им позволяват да плащат за образованието на децата си, да инвестират в земя и недвижими имоти и да изграждат по-стабилно бъдеще за семействата си.
За да разбере реалния мащаб на тази икономика, Баарс проследява целия процес – от пристигането на внесения текстил до продажбата им.
След разтоварването дрехите се сортират според вида и качеството им. След това се насочват към магазините на DAPP или към търговската мрежа на едро.
DAPP разполага с пет магазина в Блантайър, като авторката посещава четири от тях. По думите ѝ всички са оживени от клиенти, които търсят подходящи дрехи – за себе си или за препродажба. Част от купувачите продават закупените артикули на улицата, през автомобилни прозорци или онлайн. Така употребявания текстил се превръщат в част от по-широка екосистема от малки бизнеси и възможности за доход.
Интересен факт е, че в края на всеки двуседмичен цикъл магазините практически разпродават наличностите си.
Другият основен канал за продажба е търговията на едро. DAPP продава бали с тегло 15, 30 или 45 килограма на хора, които след това препродават дрехите в собствени магазини, от домовете си или на пазарите. Продажбата на по-малки бали от 15 килограма позволява на хора с ограничен начален капитал също да започнат собствен бизнес. Около 4000 клиенти, предимно жени, пазаруват от търговския обект на едро. Част от тях продават дрехите на пазари, които се намират на десетки километри от мястото на покупката.
Така една дреха може да премине през няколко етапа – от сортирането и търговията на едро до малкия местен бизнес и крайния потребител.
„Дайте ни повече дрехи“ и „Моля, продължавайте да ни носите дрехи“ са сред посланията, които авторката чува от хората на място. Очевидно за Инге Баарс е, че търсенето значително надвишава предлагането.
Една от причините е липсата на силна местна текстилна индустрия. Ограничената инфраструктура, високите цени на енергията и конкуренцията от вносни продукти правят местното производство трудно. В същото време пазарът все още не е наситен. Според данните, цитирани от Баарс, настоящият внос осигурява приблизително 10 текстилни артикула на човек годишно, включително дрехи, обувки и домашен текстил. Допълнително предизвикателство е недостигът на чуждестранна валута, необходима за вноса.
По време на посещението Баарс и представители на DAPP и HUMANA се срещат и с министъра на индустрията, търговията и туризма. Разговорът поставя и по-големия въпрос за бъдещето на търговията с употребяван текстил на фона на развитието на европейските регулации за текстила и разширената отговорност на производителя (EPR).
След посещението си в Малави Инге Баарс отправя ясно послание към европейския дебат за употребявания текстил. Според нея решенията относно износа не трябва да се основават на общи предположения или на един универсален модел, приложим към всички държави. Всяка страна има свои специфични икономически, социални и инфраструктурни реалности. Не съществува универсален модел, който да описва въздействието на употребявания текстил във всяка държава. Затова и решенията за бъдещето на сектора трябва да отчитат реалните условия на местните пазари.
Както подчертава Баарс, европейските сортировъчни центрове вече разполагат с правила и знания, които позволяват различните текстилни качества да бъдат насочвани към подходящи пазари. А когато е необходимо, експертният опит от държавите, които приемат тези текстили, също може да допринесе за подобряването на системата.
Историята от Малави показва една от най-важните страни на повторната употреба – една дреха може да има стойност далеч отвъд първоначалния си собственик. Тя може да бъде достъпен продукт за семейство, стока за малък предприемач, източник на доход за продавач и възможност за по-добро бъдеще.
И точно затова разговорът за повторната употреба трябва да започва не с предположения, а с реалните истории на хората, които стоят зад нея.
Инге Баарс е дългогодишен експерт по устойчивост (Head of Sustainability в ReBound) и работи в областта на устойчивостта, кръговата икономика и развитието на решения за повторна употреба, ремонт, даряване и рециклиране.
А тук можете да видите видео от Малави – посещение на екип на HUMANA България в Сортировъчния център в африканската държава.
