Каква е отговорността за изразходваните ресурси, замърсяването и прекомерното производство на дрехи? Какво е довело до модели на поведение, при които купуваме, използваме текстилни продукти и ги изхвърляме преди да са стигнали края на своя жизнен цикъл? Дали прекомерната консумация е следствие на свръхпроизводството или обратното?
Тези въпроси бяха в основата на образователно събитие, организирано на 9 октомври в Общинския детски комплекс във Варна съвместно с HUMANA България по повод Международния ден на кръговия текстил. С него бе открита учебната година в школата „Младежки парламент – Европейски мост“.
Учениците чуха презентация за ресурсите, необходими за производството на текстил, и пътя, който изминава една дреха, преди да стигне до гардероба ни. След това приложиха наученото в нестандартен формат – симулиран съдебен процес, в който обвиняемата беше една тениска. На случаен принцип учениците разпределиха помежду си различни роли – съдия, прокурор, адвокат, съдебни заседатели, свидетели и вещи лица. Така всеки трябваше да защити определена позиция, да представи аргументи или да оцени въздействието на текстилното производство от „експертна“ гледна точка. Тричленен „съдебен състав“ трябваше да изслуша позициите и аргументите на двете страни, за да прецени коя от тях е защитила по-убедително тезата си.
Обвинението твърдеше, че в производството на тениската са използвани прекомерно много ресурси, че е причинило замърсяване на питейна вода вследствие използването на химикали и че има данни за използване на детски труд. Защитата оспори тези твърдения с аргумента, че има документи, доказващи спазването на всички екологични и етични норми.
В хода на процеса бяха изслушани „свидетели“ и „експерти“, които представяха аргументи в полза на едната или другата теза. „Вещо лице“ на „прокуратурата“ представи резултати от анализ, според който тениската е била носена не повече от един-два пъти. Липсата на видими следи от употреба показва, че е била изхвърлена, когато е била напълно здрава и в добро състояние.
Съдебният процес се превърна в дебат за границата между свободата на избора какво да купуваш, носиш и изхвърляш срещу последиците от този избор върху околната среда. Бяха представени аргументи в полза на ремонта и повторната употреба като начини за удължаване на живота на дрехите и ограничаване на въздействието върху околната среда.
След изслушването на аргументите „съдията“ и „съдебните заседатели“ произнесоха присъдата. Тениската беше призната за виновна в рамките на симулирания процес – не защото самата дреха е проблем, а защото е била произведена и изхвърлена, без да бъде използвана достатъчно дълго. „В нея са вложени значителни ресурси, без самата дреха да бъде използвана достатъчно дълго, за да оправдае този разход.“, заяви „съдебният състав“.
В ролята на журналист един от учениците обобщи основния извод от процеса: необходимо е да се намали прекомерното световно производство на дрехи и да се преосмисли моделът на потребление, който насърчава непрекъснатото купуване на нови продукти.
Решението на „съда“ беше тениската да бъде рециклирана, за да получи нов живот, тъй като е била намерена сред отпадъци и състоянието й не позволява да бъде върната директно в употреба.
Симулираният процес по повод Международния ден на кръговия текстил 8 октомври беше едно различно издание на Академията по устойчивост чрез повторна употреба на HUMANA People to People България. Младежите, които участваха, се убедиха, че зад привидно обикновената тениска стоят много повече въпроси от тези за нейния състав и цена. От значение са ресурсите, вложени в производството, времето, през което дрехата се използва, и решенията, които вземаме, когато вече не ни е необходима.
Чрез подобни образователни формати HUMANA България насърчава младите хора да изследват връзката между личния избор, потреблението на ресурси и въздействието на текстилната индустрия върху околната среда.
