ИСТОРИИ ЗА УСТОЙЧИВОСТ: Нека си представим, че готвим у дома и след приготвянето на ястието остават изрезки от зеленчуци, които в момента не са ни нужни. Вместо автоматично да ги изхвърлим, можем да ги превърнем в зеленчуков бульон, да ги добавим към друго ястие или да ги замразим за по-късно. Подобен е и примерът с тестото за курабийки: след като изрежем фигурките, остават парчета, които след като се омесят и разточат повторно, стигат за още една порция сладки.
И в двата случая използваме вече вложените продукти.
Същият принцип може да се приложи и към дрехите. Когато една тениска, пуловер или чифт дънки вече не са ни нужни, въпросът не трябва да бъде „Къде да ги изхвърля?“, а „Как мога да удължа живота им?“.
Най-добрият вариант обикновено е дрехата да продължи да се използва като дреха. Тя може да бъде поправена, освежена, преработена или просто да намери нов собственик. Ако вече не я носим, но тя е в добро състояние, можем да я подарим, продадем или предадем за повторна употреба. Тогава тя няма да се преработи и превърне в нов продукт, а ресурсите, вложени в първоначалното производство, ще имат по-голяма стойност заради удължения жизнен цикъл.
Рециклирането също има важна роля, но обикновено идва на по-късен етап. В зависимост от това какво се случва с материала и каква стойност има полученият продукт, се използват понятията upcycling, recycling и downcycling. При upcycling ненужен продукт или материал се превръща в нов продукт с различно предназначение и често с по-висока добавена стойност. Стар чифт дънки например може да се превърне в чанта, раница или друг аксесоар. При recycling материалът се преработва, за да се получи вторична суровина, която може да бъде използвана отново в производството. При downcycling полученият материал обикновено е с по-ниски характеристики или стойност от първоначалния продукт.
Рециклирането е сложен процес, особено при текстила. Съставът на дрехата, комбинацията от различни влакна, наличието на ципове, копчета, апликации и багрила могат да повлияят на възможностите за последваща преработка. Затова не всяка дреха, която вече не може да бъде носена, автоматично може да бъде превърната отново в нова дреха със същото качество.
Именно по тази причина подготовката за повторна употреба има особено значение. По данни на Българската асоциация кръгов текстил (БАКТ) между 50% и 70% от текстила, който се обработва от компаниите – членове на асоциацията, се подготвя за повторна употреба. Само за една година тази дейност е върнала в обръщение над 90 милиона текстилни артикула. Това показва, че значителна част от дрехите, които вече не са нужни на един човек, имат практическа стойност за друг.
Променя се и отношението към самата идея за дрехи втора употреба. Данните от проучване на агенция BluePoint, поръчано от БАКТ, показват, че 58,1% от българите са купували дрехи втора употреба през последната година. Тези данни показват промяна не само в потребителските навици, но и в начина, по който гледаме на живота на дрехите.
Затова първо търсим възможност дрехата да бъде използвана отново, след това – да бъде поправена или преработена, а когато това вече не е възможно, материалът може да бъде насочен към подходящ процес на рециклиране. Така от една ненужна дреха се опитваме да запазим възможно най-дълго това, което вече е създадено.