История

Началото

През 1970 г. в Дания, група учители основаха едно ново училище, което се застъпваше за директното опознаване на културите и народите в Азия, Африка и Южна Америка чрез пътуване дотам.

 

Целта, която си беше поставило училището, беше да се осигури опит от първа ръка, който да даде възможност на всички (не само на младите) да пътуват до южните части на света и да влязат в контакт с народите от тези региони лично, а не само чрез четене на книги. 

Едно фактическо преживяване, вид знание, което да излезе извън рамките на наложените интелектуални клишета и да въздейства активно на всеки отделен човек, начина му на мислене и действие. Невъзможно е, или най-малкото, много трудно, да разбереш живота на друг човек без да си бил в пряк контакт с него. Интелектуалното знание създава една разделителна линия, която ни позволява да вземем решение дали да се ангажираме или не с последствията от нашето ново знание. Фактическото преживяване, изградено от това, което си видял, докоснал и чул, премахва тази разделителна линия, както и въпросът с избора, дали да се ангажираш.

 

През 1970 г. да пътуваш по света все още беше привилегия на малцина щастливци поради причини свързани с необходимите за това разходи, начините за придвижване и знанието на чужди езици. Основаното в Дания училище беше наречено “Гимназия за пътуващи хора” и предизвика голям интерес. Курсовете бяха с продължителност от по девет месеца, от които четири прекарани в пътуване с автобус, кораб или на автостоп. Всяка година, в продължение на почти 10 години, около 200 души тръгваха от Дания в посока към Азия, Африка или Южна Америка.

 

Училището беше ръководено от група млади учители, които заедно се самоопределяха като Групата на учителите. Училището беше признато от Датското правителство  и финансирано от Министерството на образованието. С цел популяризиране на целите на училището и други проекти, например, строителството на ветрогенератор, който да захранва с електричество училището, явявайки се най-голямото предприятие от този вид за времето си, Групата на учителите обедини заплатите си в общ фонд и избра съвместния, комунален начин на живот. Групата на учителите съществува и до днес, по-скоро като частна мрежа от физически лица, отколкото като регистрирана организация. Например, днес, членовете на Групата на учителите имат активна дейност в различни училища на Европа и САЩ, както и в “ХУМАНА”.

 

Пътувайки, учениците и учителите се срещаха с население, което често е засегнато от войни, глад и бедност. Пред лицето на подобни страдания, подтикът да се направи нещо е много силен. В резултат на това, през 1977 г. в Дания беше основана независима, светска организация с името “Помощ за развитие от Хората до Хората” («Дивелопмънт ейд фром пийпъл ту пийпъл»): доброволци в над 20 големи града насърчаваха хората да правят дарения, според възможностите си, за общностите, които бяха срещнали по време на пътуванията си. Първите събрани помощи бяха изпратени в Мозамбик, където жизненоважни хранителни продукти бяха доставени на бежанци, бягащи от режима на апартейд в Родезия (днешно Зимбабве).

Първата асоциация беше последвана от други в Европа, Африка, САЩ и Канада, както и в Централна Америка и Азия, които изградиха едно напълно оформено движение на широки маси от хора, което прие името “ХУМАНА Пийпъл ту Пийпъл”. През 1994 г. беше създадена Международната федерация “ХУМАНА Пийпъл ту Пийпъл” със задачата да координира и подпомага националните асоциации -членки на Федерацията.

  
Идеалът да предоставяш директна помощ за развитие от хората до хората, без посредници, е изразен  в имената всички асоциации, които са част от Международната федерация “ХУМАНА Пийпъл ту Пийпъл” от самото й начало.
Днес, членовете на Федерацията ръководят около 700 програми за развитие, които носят ползи на приблизително 12 милиона души.                         

 

 

 

Лично преживяване  

Пътувах с около 60 други хора  от моя екип. Бяхме разделени на шест групи чрез жребий. Това беше напълно ново преживяване за мен и за останалите деветима, с които бях: трябваше да се приспособим към това, да живеем заедно с хора, които не бяхме си избирали сами, а ни бяха посочени от съдбата! И така щеше да бъде 24 часа на ден, през всичките девет месеца от програматаНашата дестинация беше Азия, а пътувахме с един стар автобус. Автобусът на моята група беше мой набор – роден като мен през 1957 г., като вече беше извършил една експедиция до Индия след пенсионирането си. Сега се нуждаеше от нов двигател, както и от цял куп други ремонти!! Преди да тръгнем трябваше да оправим автобуса, да го стегнем и обзаведем за пътуването, да решим кой маршрут да следваме и да изучим страните, в които щяхме да спираме по пътя.

 

Носейки се със средна скорост от около 50 км./ч, ние пресякохме Турция, Иран, Афганистан и Пакистан и най-накрая стигнахме до ИндияВъв всяка страна посещавахме бедни общности, отсядахме като гости на семействата им, посещавахме  фабриките и мините, в които работеха, станахме свидетели на крайна бедност и гладуващи хора. След това се срещнахме  и с богатите: смазващ контрастВ Индия видяхме огромни площи с неизползвана плодородна земя, в страна, в която хората буквално умираха от глад. Противоречията бяха толкова много и толкова стряскащи, че нямаше никаква връзка между нашите интелектуални познания и реалността. Истинската действителност виждахме пред очите си.

 

След като пътувахме четири месеца, се върнахме в  Дания. Не можехме да се върнем с автобус. Не беше възможно вече да минем през Иран, тъй като бяха свалили Шаха от власт. Летяхме със самолет от Пакистан до Европа и пътувахме на стоп от Париж до Дания.

 

След завръщането ни у дома, за някои от нас беше невъзможно да продължим да живеем по начина, по който бяхме живели преди пътуването. Трбяваше да направим избор: или да забравим реалността или да действаме, за да направим нещо.

На тези основи беше създадена “ХУМАНА Пийпъл ту Пийпъл.